"Балканът, за разлика от полето, не е район, от който може да бъде добито голямо количество мед. Един пчелар отглежда средно по около 20 пчелни семейства, при добив от около 25 кг от кошер. Много хора имат и само по няколко кошера.В региона обикновено се вади мед два или три пъти годишно: акациев мед около 5-6 юни, последван от липов, и последен добив не по-късно от началото на август", разказа Мутафов.

"Балканът, за разлика от полето, не е район, от който може да бъде добито голямо количество мед. Един пчелар отглежда средно по около 20 пчелни семейства, при добив от около 25 кг от кошер. Много хора имат и само по няколко кошера. В региона обикновено се вади мед два или три пъти годишно: акациев мед около 5-6 юни, последван от липов, и последен добив не по-късно от началото на август", разказа Мутафов.

"Балканският мед е предпочитан от много купувачи, но цената от 10-15 лв. за буркан на дребно се струва висока на мнозина", посочи още Мутафов.

NRD24+ | Зърнопроизводители поискаха система за оповестяване на населението при пожар в малките населени места, съобщиха от Областната администрация в Разград. По инициатива на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието (СЗЛ) се проведе среща в Областната администрация в Разград. Поводът за нея бе да се се набележат мер ... Вижте повече

Технологията за изваждане на мед от пчелните пити малко се е променила в последните години и мнозинството от малките производители все още го правят с ръчна центрофуга. Медът се изследва от специални лаборатории, като най-близката е в Ловеч, разказа той.

В дружеството, на което той е председател, членуват около 65 пчелари. Повечето пчелни стопанства са в околностите на Троян - Бели Осъм, Шипково, Дебнево, Черни Осъм. "Трябва да се има предвид, че тук не е рентабилно да се поддържат голям брой кошери близо един до друг", подчерта пчеларят.

Пчеларите имат достъп до субсидии, но условието е да бъдат регистрирани земеделски производители.  От това задължение произтича и проблемът с осигурителната тежест, която е невъзможно да бъде покрита от дребните собственици на пчелини. 

Едва двама са членовете на дружеството, които отглеждат повече от 100 кошера - в Априлци и Борима. Те са и единствените, които получават някакво подпомагане чрез земеделските фондове.

"Изключително трудно е един пчелар да се издържа само от пчеларството. За съжаление, икономически интерес почти няма, пчеларството е напът да остане само хоби за много хора от региона", каза Мутафов.

Друг проблем е липсата на единна браншова организация, която да се грижи за интересите на пчеларите. Към момента в България има десетки съюзи и организации на пчеларите, които защитават интересите на членовете си с различна степен на ефективност.  

"Изключително ниска е изкупната цена на меда на едро - движи се между 3,80 лв. и 4,20 лв. за килограм", каза той. Според Мутафов огромен проблем създава вносът на евтин мед от Украйна. На практика цената му е толкова ниска, че родните производители не могат да реализират продукцията си.

Почти невъзможно е медът от малките производители да достигне до рафтовете на големите вериги поради политиката за отложено плащане, отстъпки и комисионните, които се начисляват от тях, твърди Мутафов. "Можем да пробием в кварталните и био магазини и до там", каза той. 

Като положителен факт той отчете това, че "в Балкана не е така ясно изразен проблемът с измирането на пчели вследствие на пръскане с пестициди, както в полските региони".

През последните години интерес към отрасъла проявяват и много млади хора. За част от тях пчеларството е семейна традиция, но немалко хора започват да се интересуват, наблюдавайки свои приятели. Така преди време започва и самият Мутафов, когато е само на 28 години. 

Друг специфичен проблем е нелоялната конкуренция. В района на Троянския манастир "Успение Богородично" идват производители от Луковит и Плевенския регион, които продават стоката си, като я рекламират като мед от Балкана, разказа пчеларят. 

Този мед всъщност не е от региона, добит е от рапица и слънчоглед, и поддържа значително по-ниска цена от тази на местните производители. По думите му тази практика създава проблеми както за пчеларите от региона, така и за крайните потребители, защото закупеният евтин мед няма характерните вкусови качества и билков аромат, които има истинският балкански мед.

Напоследък членовете на пчеларското дружество се опитват да обединят усилия с Община Троян, за да регистрират троянския мед като защитено географско наименование. Така той ще може да бъде продаван само от членове на дружеството и ще има доказан произход, но окончателната реализация на проекта е далеч, стана известно от думите на Петър Мутафов.